Какво се прави при акт от КАТ, с който не съм

Какво се прави при акт от КАТ, с който не съм склонен? Каква е процедурата по обжалване? 

К.Ч., София

 

Според закона административнонаказателно произвеждане се образува със сформиране на акт за определяне на осъщественото административно нарушаване. Без прибавен акт към преписката производство просто няма. Актът по предписание се сформира в наличието на нарушителя и на очевидци. Съществуват и разновидности да има акт, без нарушителят да е разполагаем, само че това са изключения.

Актовете могат да бъдат подписани от причинителя на нарушаването, като изрично се отбележат възраженията. Може например да се подпише и да се впише, че ще има възражения в период. Дори и това да не е сторено обаче, подписът в този случай не е самопризнание за виновност и не удостоверява написаното в акта. Съответният човек отново по-късно може да възрази и да апелира акта. Възможно е индивидът даже да не подпише самия акт на място. В подобен случай отводът му се удостоверява с подписа на очевидец.

В случая с КАТ - всекидневно служителите на реда са двама и единият е актосъставител, а другият - очевидец. От една страна, неподписването не е спънка за несъгласие и обжалване. От друга, би трябвало да се знае, че неподписването не стопира процедурата по налагане на наказването.

Възраженията против акта и изложеното в него може да се напишат в тридневен период от съставянето му. Това се прави до съответния шеф на КАТ. Именно той е наказващият орган, който преглежда възраженията и може да анулира акта или пък да го удостовери. Второто се прави доста по-често.

Това удостоверение намира веществен израз в издаването на наказателно разпореждане. Самото разпореждане може да се апелира пред съда в седемдневен период от връчването му чрез органа, който го е издал. Жалбата се праща до районния съд по местоизвършване на твърдяното от полицията нарушаване. Необжалваните наказателни постановления подлежат на осъществяване. Но в случай че е обжалвано в период, тогава съдът има право да анулира наказването, да го понижи, да го удостовери, само че не може никога да го усили.

Цялата процедура по тази тематика се движи по Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН) и по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В Закон за административните нарушения и наказания има даже и специфичен раздел, озаглавен " Обжалване на наказателни постановления ". 

Законът категорично желае в жалбата да се показват всички доказателства, на които жалбоподателят се базира. Това значи, че в нея би трябвало да бъде разказано както какво се желае (примерно анулация или пък понижаване размера на глобата), по този начин и да се уточни всичко, което се смята за незаконосъобразно или незаслужено. Необходимо е най-после да се опишат и доказателствата. В седемдневен период от приемане на жалбата наказващият орган е задължен да я изпрати дружно с цялата кореспонденция на съответния областен съд. Този орган от своя страна в съпроводителното писмо е задължен да уточни доказателствата в поддръжка на обжалваното разпореждане.

Важно е да се знае, че жалбата пред съда стопира осъществяването на постановлението. Това значи, че санкцията не може да бъде събирана, в това число и наложително, преди да се произнесе съдът.